Събота в Сопот

Дата: 23.08.2008

И най-накрая дойде ред и на Сопот.
Аз, моята любовница - Калин... и баче ти Иво заминахме към 10:30 за там.
Ивчо понеже е фин се събра между двете крила на задната седалка.
Времето чудесно - кумулуси... жега... лек южен вятър.

Към 2 часа бяхме на старта... решихме да се качим от най високата точка защото имаше източна компонента и от ниското скалата в ляво евентуално можеше да прави ротор.
Иво заметна първи... малко охлузване на десния лакът - имаше силни пориви от време на време но като цяло ми се струваше стабилно. Аз бях следващия... безпроблемно излитане... почти веднага ме подхвана нещо и започна да ме дига със 2-3 м/с. Гмуркане напред... клатене... не беше много спокойно всъщност. Започнах да ръчкам със спирачките като шевна машина. Бях се изнесъл над дерето на лифта когато ме удари някаква 5ца. Завъртях я... но не я центрирах много добре, на излизане малък колапс който бързо се възстанови... пак я центрирах и дигнах на 2000м. Старта беше на 1400... Видях как Иво излита и дръпна напред... Калин все още стоеше. На 2К си клатеше още и опънах към равнината.... там също имаше термички... на 1600 хаванах една мазна 4ка и се дигнах на 2350 където я изгубих.... стана хладно... беше минал вече час.... ту качване ту слизане... Направих 1-2 спирали и снижих.... пред старта сваляше постоянно с 3-4 м/с - кацането добро. В последния момент вятъра обърна но се ориентирах с/у него и кацнах меко. Иво кацна до някакво село... Калин не хванал нищо... само низходящо...

Хапнахме и решихме да изчакаме Иво който вървеше пеш. След 30-40 мин бяхме отново на лифта и броихме цигани които се връщаха от бране на боровинки. Много цигани... много.... с чували и тенекии пълни с плодчета.

4:10 бяхме на старта... слаб вятър.... добър старт... като бит педераст. След мене Калин... Иво последен. Тръгнах над реброто между двете дерета... балнче.. още едно... реших да врътна... 0.8 - 0.9 бавно изкачване което ме връща към старта на прилична височина. Калин се набучи в източното дере... и не успя да хване същата термика. Аз я въртях заедно с един някакъв си пич от Германия - Торстен.
Още при излитането обаче получих някаква шибана аритмия като не престана докато не кацнах.... не знам защо се получи така. Нито имаше адреналин толкова много нито нищо. Може би от пиянските изпълнения предната вечер и недоспиването. Та с този германец въртяхме на двата края на окръжността почти винаги на една и съща височина.... след това аз реших да опъна към равнината защото ми стана кофти от този сърцетуп.
Имах височина отпред и реших да сваля рязко със спирали. направих 3. 2рата ми беше най дълга с пропадане 10.4 м/с почнах с ритмично дишане защото претоварването беше голямо. Кацането почти накрая на кацалката - лош заход.

Добро място за летене... лифт... хубави условия - пак сме там... за по високи резултати и евентуално прелети.